Тестът за пропускливост на влага се използва за оценка на способността на тъканта да пропуска водни пари при определени условия. Чаша за пропускливост на влага, съдържаща сушител или вода и запечатана с пробата от плат, се поставя в запечатана среда с определена температура и влажност. Степента на пропускливост на влага и пропускливостта на влага се изчисляват въз основа на промяната на масата на чашата за пропускливост на влага (включително пробата и десиканта или водата) за определено време. Степента на пропускливост на влага представлява масата на водната пара, преминаваща вертикално през единица площ от пробата за определено време при определени температура и условия на влажност от двете страни, изразена в грамове на квадратен метър за час [g/(m²·h)] или грамове на квадратен метър за 24 часа [g/(m²·24h)]. Коефициентът на пропускливост на влага представлява масата на водната пара, преминаваща вертикално през единица площ от пробата за определено време при определени условия на температура и влажност от двете страни, с единица разлика в налягането на водната пара, изразена в грамове на квадратен метър на паскал на час [g/(m²·pa·h)].
По-високите стойности и на двата показателя показват по-добра влагопроницаемост на тъканта. Основната разлика между GB/T12704.1–2009 „Текстил - Методи за изпитване на влагопроницаемост - Част 1: Хигроскопичен метод“ и GB/T12704.2–2009 „Текстил - Тестови методи за влагопроницаемост - Част 2: Метод на изпаряване“ се крие в следното: в при хигроскопичния метод се поставя десикант във пермеационната чаша, докато при метода на изпаряване дестилирана вода се поставя в пермеационната чаша. Методът на изпаряване се разделя допълнително на метод с изправена чаша и метод с обърната чаша; методът на обърнатата чаша е приложим само за водоустойчиви и дишащи тъкани. В стандартите, споменати по-горе, има множество опции за условията на температура и влажност на затворената среда. Следователно, използването на един и същ метод за изпитване върху една и съща проба, различни условия на температура и влажност ще дадат различни резултати.
Упражненията генерират голямо количество пот, докато дейностите на открито неизбежно включват вятър и дъжд. Това представлява противоречие: тялото трябва да може да предотврати проникването на дъжд и сняг, като същевременно е в състояние да изхвърля потта ефективно. За щастие, човешкото тяло отделя водна пара в едно-молекулно състояние, докато дъждът и снегът са агрегирани течни капчици и техните размери се различават значително.
